Постоянна експозиция

Опълченци

Тип: Опълченци | Раздел: Опълченци

Българското опълчение е руска военна част, съставена от българи-доброволци. Това е най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 - 1878).

Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи се заражда през октомври 1876 г.  и се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II.

Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града – Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за възстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин. На него са образите на "Иверската Богородица" и "Св. св. Кирил и Методий" (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София).

Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация.

Български опълченци свързали живота си с град Варна и Варненско:

Александър Дякович (16.10.1860 – 27.III. 1931)

Роден в гр. Болград, Бесарабия. Шестнайсет годишен се записва доброволец . По време на Руско-турската война се сражава храбро на Шипка. След Освобождението се установява във Варна.

Андрей Иванов Темелков (3. III. 1858 – 13. IX.1937)

Роден е в Ресен, Преспенско. При постъпването си в опълчението посочва, че е родом от Охрид. Сражава се при Шипка, Ст. Загора и Шейново. Уволнен е на 1 юли 1878 г. След войната за кратко живее в София, а след това и в Никопол. Във Варна се заселва през 80те.

Атанас Димитриев Вангелов (16. VI. 1859 – 9. IX. 1948)

Роден е в Горна Оряховица. След Освобождението се установява в Горна Оряховица и работи в спиртоварната на чичо си. По-късно се преселва във Варна, където и умира.

Атанас Петров Лъженски (ок. 1847 – 9.III.1933)

Роден в с. Степсерево, Свищовско. Сподвижник на П. Хитов и Ф. Тотю, Христо Ботев и Любен Каравелов. Участва в Априлското въстание. На 4 май 1877 г. е зачислен в III дружина, I рота на Българското опълчение. След войната живее в Русе и Варна. Умира във Варна.

Атанас Петров (? - ?)

Роден е в с. Стежерово, Плевенско. Опълченец е от III дружина. След Освобождението живее във Варна.

Георги Иванов Панайотов (10. III.1836 – 1936)

Роден е в гр. Болград, Бесарабия. На 18 май 1877 г. е зачислен в V дружина на Българското опълчение.  След Освобождението се заселва във Варна.

Георги Попов (1850/53 – 21. VI. 1935)

Роден в с. Каранасуф, Тулчанско. На 29 април 1877 г. е зачислен в IVд ружина, V рота на Българското опълчение. След края на войната за кратко време живее в Тулча, а след това и във Варна

Георги Минков Сивков (23. IV. 1848 – 28. II. 1940)

Роден е в гр. Варна. В Българското опълчение постъпва на 2 май 1877 г.  Зачислен е в II дружина, IV рота. След Освобождението живее във Варна, където и умира.

Господин Иванов (1857 – 8. XI. 1930)

Роден е в с. Башикьой, Тулчанско. В редовете на Българското опълчение влиза на 1 май 1877 г.  През 1905 г. е окръжен управител във Варна, след това в Бургас. За постоянно се установява в гр. Варна, където го заварва и смъртта.

Димитър Петков Ковачев (19. IX. 1859 – 10. IX. 1897)

Роден е в Хаджиоглу Пазарджик. Във II дружина, II рота на Българското опълчение постъпва на 19. IV. 1877 г. След Освобождението се завръща в Добрич.

Димитър Хаджигенчев Пенчев – Бечу (14. V. 1850 – 10. III. 1932)

Роден е в Ст. Загора.  На 18 април 1877 г. постъпва в IV дружина, I рота на Българското опълчение. След Освобождението живее в родния си град. По време на Стамболовото управление (1887-1894) е преселен във Варна. Умира в родния си град.

Димитър Дончев Попов (ок. 1860 – 1918)

Роден е в с. Боженци, Габровско. Зачислен е в IX дружина, II рота. Във Варна живее в периода 1910-1913 г., след което - в Попово, където умира.

Димитър Стефанов Станев (1841 – 17. XII. 1919)

Още преди Руско-турската война 1877-1878 г. се установява в гр. Каварна. На 1 май 1878 г. постъпва в I дружина, IV рота. След войната се завръща в Каварна. През 1919 г. се преселва във Варна.

Димитър Узунов (1858 – 16. VII. 1923)

Роден е в с. Коджа тарла, Одринско. След Освобождението се завръща в Тракия, но скоро се преселва в  Балчик, а по-късно - в с. Дишбудак (дн. Осеново), къде се задомява и остава до края на живота си.

Драган Стоянов Драганов (1856 – 1. III. 1931)

Роден в с. Козлуджа (дн. с. Суворово). На 29 април 1877 г. постъпва във втора дружина, II рота на Българското опълчение. След Освобождението живее в София, по-късно - в София, където и умира.

Желю Попов (1858 – 6. XI. 1931)

Роден е в гр. Шумен. През май 1877 г. се записва в редовете на Българското опълчение.  След Освобождението е държавен служител в Бургас, Поморие, Шумен, а след 1885 г. е окръжен управител в Преслав, Чирпан, Провадия, Разград др. Години наред е градоначалник на Варна, където и умира

Желю Захариев Янакиев (10. II. 1844 – 1940)

Роден е в гр. Тулча.  В Българското опълчение се включва сравнително късно. Записан е в IV ота на XII дружина на 25. XII. 1877 г. Живее в Курт Бунар (дн. Тервел), към 1902 г. е в Силистра, а след това се установява окончателно във Варна.

Зинови Геогриев Дерменджиев (1852 – 10. IV. 1924)

Роден в с. Булгуджий (дн. Виноградовка) Бесарабия.  Зачислен е ефрейтор в III рота, IV дружина с името Зиновей Дирамансей. След Освобождението за кратко се завръща в Бесерабия. Наскоро след това, цялото му семейство се преселва в България. Живее известно време в с. Байрам Бумар (дн. Фелдфебел Денчева), Добричко, във Варна и в с. Средно Чамурлии, Бабадагско.

Иван Антонов (1847 – 15. III. 1921)

Роден е в с. Еникьой (дн. Михаил Когълничану), Тулчанско. На 5 май 1877 г. постъпва в III дружина, III рота. Ранен е при отбраната на Шипченския проход през август с. г. Уволнен е на 28 юни 1878 г. След Освобождението се завръща в родния си край. През 1913 г. се преселва във Варна

Иван Стоянов Беев – Поборников (4. VIII. 1834/41 – 21. XII. 1936)

Роден е в с. Каваклии, Лозенградско. На 3 май 1877 г. постъпва в V дружина, III рота. След войната живее първоначално в родното си село, а след това в Котел, Провадия и Варна.  Умира във Варна.

Иван Илиев Владиков (1851 – 3. IV. 1924)

Роден е в с. Търлис, Неврокопско. На 3.V. 1877 г. постъпва в IV дружина, IV рота, по-късно преномерирана в III рота. След войната се установява в Русе. На 1 март 1883 г. е назначен на длъжността „главен кантонер” във Варна, в който град остава да живее и работи до края на живота си.

Иван Алексиев Момов (1844 – 29 .I. 1914)

Роден е в град Преслав. На 8 май 1877 г. е зачислен в VIдружина, IIрота. След Освобождението живее първоначално в родния си град. През 1887 г. се преселва в Каварна, а през 1904 г. в с. Гий Орман (дн. Пролез), Шабленско. След окупацията на Южна Добруджа от румънските войски през 1913 г. се изселва във Варна.                         

Иван Драганов Чернев (29. I. 1859/60 – 17. II. 1954)

Роден е в гр. Елена. След Освобождението живее в родния си град. След 1900 г. се преселва във Варна.

Калчо Димов Вълков (1855 – 19. XII. 1944)

Роден е в с. Мая-Куфалии, Каваклийско.  На 1 май 1877 г. е зачислен в IV дружина, III рота. Наскоро след войната се преселва в Добричко. От около 1910 г. живее в Добрич. През 1930 г. се преселва във Варна.

Коста Григоров (1839 – I. 1899)

Роден е в град Велес. На 30 април 1877 г. постъпва в V дружина, I рота на Българското опълчение. Към 1882 г. вече живее във Варна, където и умира.

Крум Малев (1852 – 1934)

Роден е в с. Кюлевча, Шуменско. След Освобождението работи като преподавател по музика и математика в Девическата гимназия във Варна.

Марин Димитров Казаков (1854 – 12. IV. 1907)

Роден е в Шумен. След Освобождението се заселва в Провадия.

Найден Колев Иванов (2. IX. 1849 – 19. XII.1939)

Роден е в с. Катунец, Ловешко. На 29 април 1877 г. постъпва в IV дружина, V рота на Българското опълчение.   След Освобождението живее във Варна.

Никола Георгиев (1856 – 22. XII. 1927)

Роден е в с. Парлита, Тулчанско. На 29 април 1877 г. постъпва в II дружина, III рота. След Освобождението известно време живее в родното си село, след което се премества за постоянно във Варна.

Никола Иванов (20. XII. 1848/17. X. 1853 – 9. I. 1936)

Роден е в с. Жеравна, Котленско. На 30 април 1877 г. е зачислен в V дружина, IV рота. След Освобождението се установява в Карнобат.  Служи още в градовете Сливен, Чирпан, Пловдив и Бургас. През 1880 г. се преселва в Балчик. След окупацията на Южна Добруджа от Румъния през 1913 г. се преселва във Варна. 

Никола Павлов Корчев (1837 – 29. VIII. 1921)

Роден е в с. Долна Диканя, Пернишко.  На 30. IV. 1887 г. постъпва в III дружина, I рота. След войната се заселва във Варна.

Панайот А. Кърджиев (? - 1927)

В документалните източници са посочени три селища, които спорят за родното му място – Русе, Самоков и с. Арбанаси. На 1 май 1877 г. е записан в I дружина, II рота. След Освобождението живее във Варна. 

Петър Жеков Билдирев (1850 – 30. X. 1928)

Роден е в гр. Шумен. На 8 май 1877 г. е записан в VI дружина, I рота. Наскоро след Освобождението се преселва във Варна.

Петър Чорбаджиев (1854 – 17. I. 1892)

Роден в Плевен. На 28 април 1877 г. е зачислен в I дружина, I рота. След Освобождението се установява да живее във Варна.

Ради Петров Михайлов (? – 1927)

Роден е в гр. Мачин, Тулчанско, а според дружинното му свидетелство – в с. Могила, Тулчанско. На 29 април 1877 г. постъпва редник в VI дружина, V рота. След освобождението живее в Мачин и Варна.

Сава Бонев Вълков (1846 – 15. I. 1928)

Роден е в с. Бей-даут, Тулчанско. Опълченец в I дружина от 1 май1877 до месец юни 1878 г. След Освобождението работи в Бабадаг, Добричко и в с. Пашит (Войводино), Варненско, където и умира.

Станю Божилов (14. IX. 1839/53 – 2. VI. 1931/33-34)

Роден е в Копривщица. На 1 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение в I дружина, IV рота. След Освобождението известно време е градоначалник на Варна.

Стефан Богданов (18. I.1852 – 27. III. 1922)

Роден е в с. Бадевци, Еленско. На 1 май 1877 г. постъпва в III дружина, III рота на Българското опълчение. След Освобождението живее в Провадия.

Стефан Николов (1860 – 8. X. 1937)

Роден е в с. Дисманица, Габровско. На 20 май 1877 г. е зачислен в IV дружина, II рота. След войната живее отначало в Габрово, а след това – във Варна. 

Стоян Бойчев (? - 1892)

Роден е в Лозенград, опълченец в IV дружина от 1 май 1877 до 14 юли 1878 г.  През 1881 г. се установява във Варна.

Тодор Габарев (1. VII. 1864 – 1. VIII. 1958)

Роден е в с. Габарево, Казанлъшко.  Облича доброволческата униформа на 14 год. възраст, което го прави един от  най-младите български опълченеци. След приключването на военната си кариера се установява във Варна.

Тончо Витанов Тончев Стисков (1856 – 23. X. 1906)

Роден е в с. Кацелово, Русенско. На 30 април 1877 г. е зачислен в V дружина, IV рота.  До 1885 г. живее в Шумен, а след това - във Варна.

Христо Желязков (1850 – IX. 1901)

Роден е в Ст. Загора. На 29 април 1877 г. е зачислен в I дружина, II рота . След Освобождението живее във Варна.

Юрдан Бойчев Станев (1846 – 2. III. 1914)

Роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). На 3 май 1877 г. е зачислен в IV дружина, III рота. След Освобождението се заселва в с. Баллъджа (дн. Стожер), Добричко. Към края на живота си живее във Варна

Юрдан Жечев Планински (1836 – 29.23.1901)

Роден е през 1836 г. в с. Саламаново, Шуменско. След избухването на Освободителната война, той се записва в Българското опълчение. След края на войната се връща във Варна.

 

Допълнителна информация, справочна литература, документи, снимки и лични вещи се съхраняват в Музея на Възраждането.