Дарение Гарибалдийско знаме

Знамето е част от изложбата „Аргонавти на свободата – Гарибалди и българите“, която беше открита през м. май 2017 г. от г-жа Анита Гарибалди (правнучка на Джузепе Гарибалди), в присъствието на г-жа Мариакристина Романо и г-жа Росарио Сураче, членове на сдружение „Хиляда жени за Италия“.

Историята на бойното знаме и на неговия пръв пазител и притежател -  гарибалдиеца Винченцо Пиетрогранде

/ Информацията е предоставена от правнучката на Винченцо –  Джована Манганела/

Знамето е носено от Винченцо Пиетрогранде. Съвсем млад, Пиетрогранде е обзет от ентусиазма на италианското Рисоржименто и личността на Джузепе Гарибалди. Заедно със своя приятел Амос - помощник в сладкарница, напуска родния си град и се присъединява към доброволците, които се събират в Куарто през май 1860 г., за да достигнат до Сицилия в амбициозния план за обединение на Италия.

Поради младежката си възраст двамата са разпределени в работата по почистване и обслужване на кухнята. Самият Гарибалди учи Винченцо да готви яйца във вода, поради липсата на олио. Утешава го, когато получава наказание за несвършена работа. За Винченцо Пиетрогранде Гарибалди е идол, символ на желанието за освобождаване и възмездие на Италия.

Винченцо Пиетрогранде е заедно с Гарибалди в Теано на срещата му с Виктор Емануил II,  както и в последвалите кампании в Аспромонте - 1862 г. и Ментана - 1867 г. Заедно със своя другар Амос до края на живота си участва във всички събори на Гарибалдийците, носейки "своето" бойно знаме и още едно - с герба на Савоя, винаги облечен в червената си риза и носейки малка сабя.

Удостоен е с медал и пенсия за участието му във военните действия на гарибалдийците.Гарибал